в крайна сметка, колкото и да ни е хубаво с някой и да не се замисляме известно време за "съвметното бъдеще" и дали това "хубавото" би могло да се трансформира в нещо дълбоко обвързващо, идва моментът, когато все пак се замисляме.

страшен е този момент. точно си поел глъдка свеж събуждащ въздух. успял си най-после да прогледнеш ясно дето се вика, защото се е вдигнал влюбения облак...ама то всъщност "най-после" или "за жалост" е изразът... не знам.

до едно време си мислим как еди-какво си ни устройва, как трябва просто да се наслаждаваме, без да мислим с условия и планове в главите си, но до едно време. после рационалното ни съзнание отново излиза напред и ни поставя въпросите, които не сме си задавали до сега, които сме заобикаляли.

а моментът е страшен, когато просто усещаме и дълбоко в себе си сме разбрали, че сме на други вълни от живота си с гаджето. че искаме различни неща, че има съществени различия  в характерите ни, които трудно биха могли да бъдат преодоляни или пък нещо друго, все неща, които предопределят общо взето един край, а не продължение.

егати клишето, направо ми се повръща. кръговрат... все се стига до тука. не започваш с тази мисъл, а с друга и с друга надежда, ама до тук се стига. в един момент излизаш от кръга, обаче докато това се случи е егати клишето...

и кой подяволите има сили да прекъсне нещо, което го прави щастлив и обичан и обичащ, само защото е разбрал, че няма да може да го има винаги???

и тези съмнения, ах тези съмнения, които все се прокрадват и тормозят. трудно е, много е трудно да си повярваш наистина, че заслужаваш да бъдеш обичан така, както ти се иска или че си обичан или ще си обичан. 

дали съществува пристрастеност към влюбеност? не искам да съм от онези  хора, които си втълпяват, че са влюбени в някой и че го обичат, без да разбират дори, само защото единствено тогава се чувстват щастливи и пълноценни. това никак не е здравословно. аз така никога няма да съм доволна, винаги ще настъпва моментът на осъзнаване и на разочарование...
това е нещо като нуждата вечно да търсиш и одобрението на околните.