точно преди една година се разделих с едно момче, с което бяхме заедно почти 5 години. а датата е 06.08  -  Преображение Господне.
на този ден се смята, че природата се преобразява, освен че се отварят портите господни в небето. природата се преобразява, обръща гръб на лятото и лице към зимата. краят става начало.
едва днес разбрах, че точно на такъв ден ние сложихме край преди година, за да започне всеки от нас отначало в друга посока. 
странно ми е как снощи от самосебе си се сетих затова, как се чухме с него по-рано през деня по съсвем различен повод.
странно ми е как и двамата помним датата на края, но не и тази на началото.
годината мина почти неусетно за мен, за него не толкова.
сега година по-късно съм с друг човек, обичам този друг човек. а тогава се чудих какво ли ме чака. как заменяме хората в живота си. макар че заменяме не е точна дума, груба и пренебрежителна е в случая. добре, по-скоро отстъпват място за друг след тях. 
в едни момент си мислил някой за целия ти свят и бъдеще, а в следващия вече не е.

но важното и значимото, включително и хората, остават в живота ни по един или друг начин. той е част от живота ми все още, толкова близък все още, такъв приятел все още.

важно е да живеем в настоящето, не в миналото, защото миналото е затова, за да е минало...