за първи път имам желанието да свържа живота си с мъж. но не с брак, а просто да си знаем, че оставаме заедно занапред.
не съм привърженик на брака, затова казвам да си свържем бъдещето.
не съм против брака, просто нямам против и да няма такъв. демек, ако има хубаво, ако няма  - пак хубаво.
работата е там, че имах дългогодишна връзка с човек, който обичах много, той ми е прекрасен приятел и сега, но някак си винаги съм имала съмнение, че ще останем заедно като двойка. просто трудно ни виждах. мечтаех за нова любов, силна и т.н.
и сега съм с тази нова, вече не чак толкова де, силна любов и не всичко е идеално, то никога не може да е и в това няма лошо, но просто за първи път наистина ми се иска да бъда с този човек в живота занапред. осъзнах го още преди месеци, още когато беше твърде рано да ми се прииска нещо такова. и това чувство се засилва все повече. той е толкова невероятен и прекрасен, а когато му го казвам, дори го приема с насмешка, защото не се има за такъв. дори се опитва да се самопринизява в очите ми.
много е интересен моментът, в който човек осъзнае това желание в себе си, желанието за дълбоко обвързване с някой. искам да имам дете от него. хаха ако той прочете това, сигурно ще избяга с двеста... :)

надявам се да не прочетеш това, а ако все пак го направиш, спокойно не се плаши, желанието с реализацията не винаги върви ръка за ръка.